Смирение на опустяла душа,

брулена от мистрала,

носещ й северни, тъжни писма.

Душа, оглушала от песента на сигала,

от лавандула синьо опитб,

скимтящо забодена на остри листа,

гърчеща се с облаците в луди небеса,

изсушена от пърливото слънце,

ослепяла от жаркото му лъце.  

Разсята глутна душа в опожарена земя, 

в браздите сълзите загубела,

разрошена нива от бурните болки,

омаяна от силата на пейзажа,

драскана от слънчогледови кълба,

кръжаща из оливни столетници,

оплаквана от тъмни кипариси,

соленб от морския поздрав,

загубила вкуса от плодни вина, 

нерешителна между два бряга. 

Душа, загрубяла в адския юг,

парфюмиран със силни желания,

преливащ от светски лъжи,

горящ в лудостта на страстта, 

сред книгите търсещ мъдрост,

равновесие губещ в неравновесието на света,  

отчаян от мислите по дома.

приютил самотната душа,

прегърбена от рухнали дни. 

Пита тя: Кои цветя да избера 

сред ливадата на звездите?